Деветашката пещера – чудеса на природата, древни светилища и летящи бозайници

Ако сте почитател на спелеотуризма и проявявате жив интерес към тайните и скритата красота на подземния свят, то Деветашката пещера е едно от местата, които трябва да включите в туристическата си програма. Тя се намира в Централен Предбалкан, на около 20 км. от град Ловеч и е разположена на десния бряг на река Осъм. От 1967 г. е обявена за паметник на културата, а от 1996 г. за защитен природен обект от национално и европейско значение. Пещерата впечатлява с огромните си размери. Входът й, който е широк 35 м. и висок 30 м., води към просторна зала с площ 2400 кв. м. Височината й достига на места до 100 метра.

“От западната страна на свода е имало малко изворче, естествен водоизточник, около който по време на римската епоха е имало светилище – разказва Радослав Гущараклиев от Регионалния исторически музей в град Ловеч. – То е било посветено на определени божества, тачени не само от хората, населявали пещерата по това време, но и от жителите на селище от същия период, което е открито от археолози от другата страна на пещерата. Нещо друго, което я прави изключително интересна, са седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Най-големият от отворите е известен под името Килика.”

След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара. Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага – подходяща за отбрана, големи размери, естествено осветление, малка рекичка - тя е била обитавана през седем различни епохи. За първи път Деветашката пещера е проучвана през 1927 г. от проф. Гаврил Кацаров, а най-мащабните изследвания са през 50-те години на миналия век, когато тя е превърната в засекретен военен обект и в нея са монтирани цистерни за съхранение на петрол. Най-ранните следи от човешко присъствие в Деветашката пещера са от епохата на палеолита преди около 70 хиляди години преди Христа.

“Тя е населявана в продължение на още няколко археологически епохи – неолита, енеолита /каменно-медната епоха/, бронзова, желязна епоха, провинциална римска култура и българско средновековие – разказва отново Радослав Гущараклиев. – По време на археологически разкопки са открити останки от селища от различните епохи. Преди всичко това са жилища и съответният инвентар към тях. Обикновено входът на жилището е бил насочен на север, откъдето е влизала светлината. Нашите предци са изграждали домовете си от дървен плет, намазан с кал и покрит със слама. Инвентарът им е бил скромен, обикновено това е едно огнище и различни глинени съдове, характерни за самата епоха. В пещерата са открити и различни погребения. Едно от известните в науката неолитни погребения е открито именно в Деветашката пещера. Тук са извършени и едни от най-ранните проучвания на селища от бронзовата и желязна епоха. Сред по-значимите находки, на които попадат археолозите, са керамични съдове с различно предназначение и украса. Тук е открит също печат от Родос върху дръжка от амфора. Подобен печат е открит и в района на Ловешката крепост. Това показва, че хората, които са обитавали пещерата и околните местности, са поддържали връзки с далечния егейски остров Родос, откъдето е било доставяно вино. При проучването на светилището от римската епоха е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида, яздеща сърна, и част от кривака на Херакъл. Освен това тук са открити и различни монети, както и съоръжения от епохата на българското средновековие.”

Деветашката пещера е и едно от най-големите местообитания на прилепи в страната. Обитавана е също от скалната лястовица, риба, раци и други дребни обитатели на подземното царство.