”ВТОРАТА ЗЕМЯ”

Поглеждайки към небето, надали има човек на Земята, които да не си задава въпроси дали не е възможно някой ден да се ”преселим” на планета напълно пригодена към нашите изисквания за живот. Планета, на която не е необходимо хората да са затворени в стъклени похлупаци и непрекъснато да крачат из планетната пустош със неудобни скафандри? Да, определено това звучи отново фантастично, но не така мислят една малка прослойка от хора, чиято цел е да превърнат Марс в обитаемо за земните жители място.
Само при мисълта, че има хора, които мислят как да превърнат Марс в обитаема планета ме побиват тръпки. Това показва колко далече в своето мислене е стигнал човека. Въпреки фантастичните граници, които сме си поставили за напред сега по обстоятелствено ще разгледаме един възможен сценарий за превръщането на Червената планета в Зелена!!!
Започвайки раглеждането на Марс като на място, където един ден хората ще могат да се разхождат свободно под открито небе” не можем да започнем без да обърнем внимание на тамошните екологични фактори. Марс е отдалечен от Слънцето на почти 227 милиона километра. Това предполага сравнително ниски температури на неговата повърхност. Температурите в различните райони на планетата варират в зависимост от географската ширина подобно на нашата Земя. Както би могло да се предполага температурните разлики между тамошният екватор, умерени зони и полюси е много различна. През различните сезони на Червената планета се наблюдават леки повишавания и спадания на температурните граници. През марсианските лета (в ”най-горещите” им дни) може да се измери температура от около –15-200С. Което по всички марсиански стандарти си е адска жега. През зимата имаме обратният вариант познат ни на Земята. Температурите главоломно падат като в някой райони могат да се наблюдават и температурни аномалии и градусите да паднат до под –1000С, при което е възможно образуването на сух лед, който между впрочем съществува на полюсите на планетата. Погледнато от климатична гледна точка средните температури на Марс са около –500С. Това е доста ниска температура неподходяща, за да подържа водата в течно състояние. Не непразно започвам историята за преобразяването на Червената планета с температурните разлики. Ако човек иска един ден да присъства реално на тази планета, то той трябва да се погрижи първо за тази разлика в температурни аномалии. Човешките същества познават много добре екстремните температурни аномалии, но постоянна температура от около –450С ще бъде пагубна за едно бъдещо постоянно заселване на планетата. Бъде ли осигурено постоянно затопляне на околната среда на Марс, то проекта по преобразяването на планетата ще бъде наполовина изпълнен. Тук за тази цел трябва да бъдат мобилизирани най-добрите специалисти в областта на биологията и климатологията, който да изготвят бъдещият план, който ще ни помогне по-лесно да усвоим чуждата и негостоприемна среда на Марс. Самото затопляне на нашият съсед може да се извърши по няколко начина, кой от кой по-нестандартни и плашещи с размерите си. Атмосферата на Марс е много тънка. Тя представлява около 1% от тази на Земята. Така тя не може да изпълнява функциите по задържането на газове, спомагащи за цялостното затопляне. В такъв момент на Марс му трябва нещо от което на Земята много се опасяваме през последните години, че постоянно се разраства. Парников ефект. Парниковия ефект на Земята поражда много опасения, че след години ще предизвика глобално затопляне, което ще доведе след себе си поредица от бедствия, които ще сломят крехкото равновесие на нашата планета. По същество парниковият представлява процес, при който попадналата на повърхността на Земята слънчева светлина не може да я напусне. Това се получава поради голямата запрашеност на въздуха, породено от редица промишлени предприятия, които се оказват неизменна част от индустриалното развитие на нашето общество. Парниковия ефект може да бъде предизвикан и от редица химични вещества, които по същият начин като праха могат да задържат слънчевата светлина при Земята. Подобни вещества са хлорфлуорвъглеводородите (фреони). Фреоните са химически вещества широко използвани в химическата индустрия, най-често прилагани към хладилни инсталации като охлаждащи средства. Те обаче чрез своята роля, на ”разрушители”, която изпълняват допълнително спомагат за затоплянето на земната атмосфера. Тяхната основна вреда се заключава в това, че унищожава озоновият слой на Земята и подпомагат безпрепятственото навлизане на ултравиолетови лъчи, които безпрепятствено достигат до Земята. Въглеродният диоксид е може би универсалният химически изпълнител водещ до явлението парников ефект. Ако се направи една статистика може да се установи, че в 90% от случаите на изхвърляне на газове водещи до парниковия ефект на Земята се дължи на СО2. Той е толкова ефективен химически агент, че на него се възлагат основни надежди, като бъдещ ”помощник” на човечеството за преобразуването на Марс. Това за което на Земята обвиняваме СО2 на Марс може да се окаже ”манна небесна”. Този вълшебен газ ще позволи затоплянето на Червената планета до температури, които са напълно приемливи за едно нормално съществуване на хора. Като се споменава парниковият ефект, трябва да се отбележи, че в Слънчевата система вече има планета, атмосферата на която е съставена почти изцяло от СО2. Това е Венера. На Венера се наблюдава пълната противоположност на Марс. На планетата има свръх количество от този газ. Там той е толкова много и с толкова високи концентрации в атмосферата, че на повърхността на Венера цари непрогледен мрак и температурата надмината в някой области 4500С. Трудно за представяне. Но съществува. Венера наистина е пълна противоположност на Марс. Погледнато така, парниковият ефект на Червената планета може да се получи по следният начин. Първа стъпка към това ще бъде изпращането на Марс на роботи, които непрекъснато да произвеждат прах ( който на Марс е в изобилие) от повърхността на планетата. Машините, които ще бъдат изпратени за тази цел трябва да са с изключителна издържливост и прагматична конструкция, която ще им позволи да издържат на продължителните екстремни условия. Наличието на огромни пясъчни бури на Марс само ще подпомогне този процес. Днес на учените е известно, че на Червената планета бушуват огромни ветрове движещи се със стотици километри в час. Така те могат да издържат няколко месеца преди да спрат окончателно.
Освен глобалното ”запрашване” на Марс, за да може да се повиши средната температура, то за пълното превръщане на Червената планета в Зелена ще са необходими още много години и колосални средства. Опитвайки се по този начин да бъде повишена средната температура то ще бъдат необходими около 200 години, за да успеем да я повишим с около 2 до 4 градуса. Нищожно покачване, като се вземе предвид продължителността на един човешки живот. Този процес ще трябва да бъде ускорен и то в неимоверно бързи темпове. Средната годишна температура на Марс ще трябва да се покачва с около 0,5- 0,70С на година, ако желаем там до около столетие след започването на този процес там да бъдат изпратени хора! Обсъждайки въпроса с минималното покачване на температурите въпреки огромните усилия, то ние ще трябва да повишим самата температура с около има няма 40-450С. Това ще означават наистина колосални промени на Червената планета. (На нашата планета само повишение на температурите с около 0,5 10С е повод за сериозна тревога!) Като втори източник на затопляне на планетата ще трябва отново да се обърнем към нашият стар познат- СО2. Полярните шапки на Марс са местата, където количествата на този газ са почти неограничени. Това ще се окаже златният шанс на човечеството да използва тези залежи под полярните шапки за затоплянето на Марс. Изпратени специално за целта космически сонди с нагреваеми термоизточници източници излъчващи стотици градуси топлина ще могат да разтопят седящият там въглероден диоксид. Отделянето на СО2 при изпаряването му ще позволи натрупването му в атмосферата, което от своя страна ще доведе до желания ефект за цялостното затопляне на нашият съсед в Слънчевата система. Данните изпратени ни от космическите апарати достигнали до Марс сочат, че тамошните полярни области имат достатъчно СО2 под формат на сух лед, който да задоволи нуждите на едно бъдещо затопляне. Затоплянето на планетата би позволило започването на процеса на ”размразяване” на водните маси намиращи се на Марс. Прословутите речни корита, които днес наблюдаваме на Марс отново би трябвало да бъдат запълнени от живото необходимата течност. Всичко това би могло да се осъществи само при температури по високи от 00С.
След като разгледахме проблема с промяната на климата сега е време да обърнем внимание на необходимостта от вода на Червената планета. Тази нужда стой също толкова налагащо, колкото и необходимостта от по-топъл климат на планетата. Вода на Марс може да съществува днес само под формата на лед, поради изказаният по-горе факт, че температурите са много под нулата. Тази вода би била концентрирана на полюсите на планетата. Там подобно на апаратите за ”подобряване” на климата могат да бъдат изпратени подобни с термоизточници, които да разтапят леда и да го освобождават към местата за събирането й. Тези места ще представлява огромни низини, които ще бъдат запълнени с нея като по този начин биха се образували големи морета и по-малки наводнени участъци от повърхността на Марс. Разтапянето на ледовете и настъпателното затопляне на климата ”по земен вариант” ще спомогнат за по-бързото ”усвояване” на неблагоприятните условия съществуващи на Червената планета. Действайки в пълен синхрон, затоплянето на планетата и допълнителното разтапяне на полюсните ледове ще доведе до повишаване на средната годишна температура с около 0,30С на година. Твърде малко за сроковете, които са си поставили учените. Затоплянето трябва да бъде ускорено по най-бърз начин.
Ускореното затопляне, освобождаването на водата от ледовете, а същевременно с това и СО2, ще наложи спешното ”култивиране” на Марс със земни цианобактерии, които да произвеждат кислород, така необходим за земните жители. Освен синьо-зелени водорасли на Червената планета трябва да пристигнат още и пурпурни бактерии. Също така там трябва да бъда изпратени и нитрифициращи бактерии, които да обогатяват почвата на планетата. Сами по себе си цианобактериите биха свършили много малко работа, затова ще се наложи и изпращането на по-горе описаните бактерии. На Марс трябва да намерят и редица екстремофилни бактерии приспособени към голяма доза радиация и ниски температури, за да подпомогната кръговрата на веществата в околната среда на планетата. Тук трябва мнго строго да се спазва контрола по подбора на специфичните видове бактерии, за да се избегне непредпазливото изпращане на Червената планета на болестотворни микроорганизми, които безпрепятствено да се репродуцират на Марс.
Безспорно, някога в далечно бъдеще марсианската пустош, ще бъде подложена на такова колосално събитие като преобразяването на една цяла планета в Слънчевата система. За пръв път един биологияен вид, ще преобрази не само една област а цяла планета по свой собствен начин, пригождавайки я към своя начин на живот и вкус. Така както той би желал. Това наистина ще бъде знаменателно събитие за цялото човечество в един него етап на развитие...