ПЛАНЕТА "Х"

Ra17eN Сря Яну 30, 2008 8:48 am

Може ли съвременната наука да потвърди съществуването на Нибиру, планета с размери някъде между тези на Уран и Юпитер, с 3 600-годишна елиптична орбита и перхелий, който нормално е близо до астероида "Белт"?

Откриването на нови планети през последните двеста години се е дължало преди всичко на науката математика, а не на конструирането на все по-мощни телескопи. Така бяха открити и Плутон и Нептун.

Следвайки същия принцип, астрономите се убедиха, че необяснимите нередности в орбитите на Уран, Плутон и Нептун внушават съществуването на по-далечна, неоткрита планета . Някои астрономи са толкова уверени в съществуването на тази планета, че вече са я нарекли "Планета "Х" - десетата планета. Въпреки правените напоследък опити да се развенчаят доказателствата - теорията за Планета "Х" е жива и здрава

През 1978 г. теорията за Планетата "Х" предприе огромен скок в развитието си след десетилетия на застой. Откриването на спътника на Плутон - Шарон даде възможност да бъдат извършени точни изчисления на масата на Плутон, а тя се оказа, че е далеч по-малка от очакваното. Това позволи да бъдат математически потвърдени с много по-висока степен на достоверност изкривяванията в орбитите на Уран и Нептун. Двама астрономи от Морската обсерватория на САЩ във Вашингтон последователно възкресиха идеята за Планета "Х". Въпреки всичко тези астрономи - Робърт Харингтън и Том ван Фландерн, стигнаха доста по-далече, използвайки математически модели. Те показаха, че Планета "Х" е изтласкала Плутон и Шарон от техните предишни позиции като сателити на Нептун. Учените предположиха, че планетата-нарушител е била 3-4 пъти по-голяма от Земята и вероятно самата тя е била пленена да обикаля около Слънцето "по една изключително ексцентрична и наклонена слънчева орбита с продължителен период на пълно завъртане". Дотолкова напомня за "Енума Елиш"сякаш те са го използвали за своя научен труд!

През 1982 г. самата НАСА официално призна вероятността за съществуването на Планета "Х" със своето изявление, че "някакъв вид загадъчен обект наистина е там - много по-навън от най-отдалечените планети".

Една година по-късно ново-изстреляният ИРАС откри огромен загадъчен обект в най-отдалечените кътчета на космоса. "Вашингтон пост"обобщи интервю с главния учен на ИРАС от JPL:"Небесно тяло, вероятно с размерите на гигантската планета Юпитер и може би достатъчно близко до Земята, че би могло да е част от Слънчевата система, бе открито по посока на Съзвездието Орион от космически телескоп…"

Следващите години донесоха малко нова информация за търсенето на Планета "Х". Въпреки това някои учени са убедени , че тя съществува, защото продължиха да провеждат математическо моделиране на нейните характеристики. Заключенията им потвърдиха теорията, че Планета "Х" е три до четири пъти по-голяма от Земята и че притежава орбита, наклонена към еклиптиката с максималните 30 градуса; а така също, че местоположението й е три пъти по-отдалечено от Слънцето сравнение с Плутон. През 1987 г. НАСА направи официално изявление за признаване вероятното съществуване на Планета "Х".

През 1993 г. Том ван Фландерн в своя труд подчерта, че Планета "Х" все още е единственото обяснение за странния произход на Нептуновата спътникова система и необичаините характеристики на Плутон и Шарон. Той предложи също едно много важно доказателство за отклоненията в орбитите на няколко комети. Том ван Фландерн изтъкна, че смущенията както в планетарните, така и в орбитите на кометите силно внушават присъствието на единично тяло. Това търсене сега се осъществава в южното небе, но се оказва невероятно трудно да се открие толкова отдалечен обект, които се движи съвсем бавно сравнение със звездите. Забележителното е, че по отшощение на размера, орбиталните качества и разстояние на местоположението специфичните характеристики на Планета "Х" са идентични с тези на Нибиру, както е описано от вавилонците и шумерите.

Вие ще прицените за какво става въпрос...