Храмът на Артемида в Ефес

"Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и светът на безсмъртните богове се е преместил от небето на земята."
Така Филон започва да описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света.
"Ловджийката със златното вретено", "богинята с доблестен характер", "девойката, достойна за уважение", така Омир нарича Артемида, прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеския храм.
Тя била дъщеря на Зевс, върховният древногръцки бог, властелинът на богове и хора, който обитавал високия Олимп. Хезиод пише в "Произхода на боговете": Отначало бил Хаос, от него произлязло всичко и богинята на земята Гея, която после родила бога на небето Уран. От брачния съюз на тези две божества възникнал родът на страшните великани Титаните, а най-малкия от тях, Кронос, свалил Уран от трона и заграбил властта. Тъй като се страхувал, че неговите деца ще сторят същото с него, той изяждал всяко едно от тях веднага щом се родяло, не успял да изяде само най-малкото, Зевс, което неговата съпруга и сестра Рея родила тайно на остров Крит. Опасенията на Кронос се оправдали; когато Зевс пораснал и възмъжал, той го принудил да върне на бял свят неговите братя и сестри, надвил го след тежка борба и се провъзгласил за върховен господар на небето и земята; на брат си Посейдон оставил властта над морето, а на Хадес, втория си брат - властта на подземното царство.


Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена не се знае. Знае се само, че през около VIII век пр. н. е. близо до мястото, където сега са останали неговите развалини, е имало малко светилище с дървена статуя на богинята; тук са намерени няколкостотин бронзови, кехлибарени, сребърни и златни украшения, статуетки от слонова кост и монети, които сега принадлежат на Британския и Истамбулския музеи. По-късно, някъде в началото на VII век пр. н. е., светилището било построено и разширено. Третият строеж и преустройство датират от средата на VI век пр. н. е.
Обаче всичко това е само предисторията. Нали една великолепна сграда независимо дали е обител на богиня, или не е не може да се създаде от пристройки, преустройки и поправки; тя трябва да се изгради из основи и според предварително измислен план. Затова жителите на Ефес решили да построят съвсем нов храм на съвсем ново място, още повече, че около старото светилище открили подпочвена вода. Те повикали двама прочути строители от Крит, където монументалната архитектура имала хилядолетна традиция: Херсифрон от Кнос и неговия син Метаген. Така поне пишат Страбон и римлянина Витрувий, автор на "Десет книги за архитектурата". Плиний споменава само за Херсифрон, по всяка вероятност Метаген е пристигнал в Ефес по-късно. Обаче дори неговия син и синът на неговия син са можели да продължат строежа, защото, както единодушно подчертават древните автори, храмът се градил цели 120 години.

За двамата строители не са се запазили никакви достоверни биографични данни. Това, което се знае със сигурност е, че по техните планове е бил построен храмът, който станал чудо на света.
Повече от 500 години храмът сияел в цялата си красота и великолепие. Множеството жреци и жрици извършвали богослужения. Богомолци идвали на тълпи от целия гръцки свят, за да направят жертвопринушения на Богинята-дева, преди да заемат длъжността си. Всеки римски наместник на провинция Азия трябвало да почете Артемида и не смеел да докосне никои от престъпниците, намерили подслон в нейния храм.
После дошли готите и опустошили храма. Казват, че жителите на Ефес пак го възстановили, но доста преди това потокът от богомолци, който прииждал към града, сменил посоката си: всички посещавали друга светиня на "Достопочтената дева", където след време израснал по-голям храм, отколкото Артемидиния.
Най-сетне декретът на Теодосий против езическите храмове от 383 г. произнесъл смъртната присъда над древния прочут храм на Артемида Ефеска, а изпълнител на присъдата станало заметресението, което превърнало великолепната обител в развалина. Жреците на Артемида се разбягали, а техните потомци отслужвали литургия в храма на Дева Мария, докато не се сринали и неговите сводове...

И пелената на хилядолетното забвение покрила руините между Каистър и Корес.
Когато през 1863 г. тук пристигнал английският инженер Дж. Т. Ууд, отвъд Аясолук заварил само вонящи мочурища, зад които се простирали непроходими гъсталаци. Той ги запалил и в дима на пукащия огън, в който се печели неуспелите да избягат охранени змии, се изкачил на полуразрушената кула в Лазимаховата крепост, за да огледа местността. На запад Ууд видял ивица синьо море и блатисти земи, над които стърчали развалините на голям град...
Били нужни цели 2 години, за да се махне 6-метровия слой тиня и да се открият основите на храма. Да, той бил построен във вид на правоъгълник със страни 110х55 метра, а в земята имало останки от мраморните колони. След почти столетия слънцето осветило мястото, където се издигал храмът на Артемида...

Ми то какво да кажа..Като цяло,какво мислите за храма..?